За книгата: година / Лиляна Съжалявах, че казах на баща ми за целувката на сина на градинаря, който работеше при нас. Но тогава бях само на единадесет години. И не разбирах как работи този свят и какво се случва в главата на баща ми. Татко избяга от къщата и уволни бащата на това момче. И точно пред очите ми градинарят удари сина си. Никога повече не ги видях, но не можах да забравя погледа на момчето - упорит, без капка съжаление си спомням за него, чудейки се какво се е случило с него. Ще го видя ли някога отново. Чудя се как ще реагира на мен. Ще запомни ли поне лицето ми? Сигурно ме е забравил, но ако все още ме помни, бих искал да му се извиня за това, че невинната му целувка е довела до такива последствия, въпреки че беше просто целувка от дете. Бранд Мразех баща й. Той унищожи семейството ми, но аз исках дъщеря му с такава жажда, че нищо не можеше да я утоли. Години наред мечтаех за това, обсебен от нея. Похотта и омразата правят лоши приятели. Като болест в кръвта те унищожават живота. Въпреки че спах с други жени, моето влечение към нея само се засили. Тя постоянно ме преследваше. Понякога, когато вече не можех да се боря с жаждата си, започвах да я следвам отдалеч. Охраната на баща й беше винаги до нея. Видях как стана красива, не беше за мен. Но трябваше да я хвана по всякакъв начин. Когато навърши двайсет, тя напусна бащиното гнездо - това беше истински подарък от съдбата и моята горда циганска принцеса беше уловена в тях.